Навид Азад за забранения филм „Междучасие”

Навид Азад за забранения филм „Междучасие”

Поговорихме си с Навид Никхах Азад за един от най-провокативните късометражни филми напоследък „Междучасие”, засягащ темата за присъствието на жените по стадионите в Иран и конкретно историята на самозапалилата се Сахар Ходаяри, както и за режисьорите, които са му повлияли и любовта му към късометражното кино.

Навид Никхах Азад е роден през 1982 г. в Техеран. Филмографията му включва 6 късометражни филма, сред които „Naagahaan, Zinat…” с награди за най-добър филм от фестивалите в Джайпур, Филаделфия и Масачузетс и „Майчинство”, отличен с награда за най-добър сценарий от МФФ Техеран и показван в програмата на Sofia MENAR.

Кога решихте да заснемете филм по случилото се със Сахар Ходаяри. Разкажете ни повече за забраната в Иран, която спира жените да посещават футболни мачове.

Когато се случи трагедията със Сахар Ходаяри всички бяха шокирани. Сахар се самозапали на няколко минути от офиса ми. Тогава аз не реагирах по никакъв начин, не показах чувствата си, нито споделих в социалните мрежи. Просто наблюдавах как тази трагедия се отразява върху хората: върху обикновените граждани и върху обществените личности – политици, спортисти, артисти… Не исках да реагирам първично, исках дълбоко да премисля какво точно се беше случило.

Това, което ме накара да заснема филма е истината за Сахар Ходаяри и нейната история. Властите и медиите я превърнаха в момичето на деня, в човек без минало, исках да заснема „Междучасие”, за да покажа, че Синьото момиче, както стана известна Сахар в медиите, има своята история и заслужава тя да бъде достояние на хората.

От 40 години на жените в Иран е забранено да посещават стадиони, където да подкрепят футболните отбори. С наближаването на квалификациите за Световното първенство през 2022 г. от ФИФА задължиха Иран жените да бъдат допускани на стадионите. Месец след смъртта на Сахар, правителството реши, че жените ще могат да гледат квалификационната среща между Иран и Камбоджа.

Как открихте Моджан Корди? Всъщност тя професионална актриса ли е?

Нито едно от момичетата в „Междучасие” не е професионална актриса, въпреки че на снимачната площадка се държаха като професионалистки. Познавам Маджан Корди от един студентски филм, където ми направи впечатление. Тогава публиката остана едновременно изненадана и възхитена от нейната игра.

Потърсих я в социалните мрежи, уговорихме си среща и се видяхме в театъра, където тя участва в една пиеса. Поговорихме си за моя проект и за случилото се със Сахар Ходаяри. След това й изпратих сценария и тя беше много впечатлена.

Сигурно е много трудно филмът ви да достигне до своята публика в тези времена на пандемия. Как се отразява това върху фестивалния живот?

Фестивалният живот на „Междучасие” беше силно засегнат както от пандемията, така и от политическите събития в моята родина Иран.

Премиерата на филма беше през ноември на 21-я международен фестивал в Измир. Досега „Междучасие” е селектиран на 9 международни фестивала, сред които и Sofia MENAR и вярвам, че ни очакват още много фестивали.

По време на пандемия авторите остават далеч от досега с публиката, повечето фестивали се провеждат онлайн, но аз смятам, че голямото предизвикателство за един режисьор е да задържи зрителите пред екрана. Никога не се замислям за ограниченията, самите ние си понякога си налага ограничения, които трябва да преодолеем.

Настроен съм оптимистично за бъдещето на моя филм и съм сигурен, че предстоят още много хубави моменти.

Как беше приет филмът в Иран, имаше ли вече прожекции там?

Филмът не е прожектиран в Иран. Поради политически причини беше отхвърлен от програмата на най-големия филмов фестивал за късометражно кино в Техеран. Смята се, че темата на „Междучасието” е неудобна за националната сигурност на страната.

Кои са режисьорите и филмите, които харесвате и ви вдъхновяват?

Силно съм повлиян от режисьори като Аббас Киаростами, Кшищоф Кешловски, Асгар Фархади и братя Дарден. Цикълът „Декалог” на Кешловски ме тласна към режисьорската работа.

Вече имате 6 късометражни филма във филмографията си, не е ли време за първи пълнометражен филм? Работите ли по нещо ново?

Много харесвам късометражното кино. Сигурен съм, че ще усетя, когато дойде време за първия ми пълнометражен филм.

Работя по един сценарий от две години, в момента историята придобива завършен вид. Надявам се след година, през 2022, да започна да снимам следващия си филм в една различна среда.

Вашият коментар