Огузхан Йълдъз за “Цигански романс”

Огузхан Йълдъз за “Цигански романс”

По повод фокуса върху турското кино на 13-я Sofia MENAR, си поговорихме с режисьора на „Цигански романс” Огузхан Йълдъз за разпространението на филми по време на пандемия, за ромската общност в Истанбул и неизменната част на музиката в нашето ежедневие.

Огузхан Йълдъз е роден през 1981 г. в Истанбул. Дебютира като актьор през 2004-та година в сериала „Книга за живота”(“Hayat bilgisi”).  Следва участие в двете части на хитовата комедия „Лудата класна стая” (Çilgin Dersane). Филмографията му включва още сериалите „Един за всички” (Hepsi bir) и „Изоставено сърце” (Vazgeç gönlüm), както и филмите „Джин” (El-Cin), „С вдигната глава” (Ayakta kal), „Dursun Çavus” и  „Oldu Mu Şimdi?” През 2017-та е сценарист, продуцент и актьор на комедията „Отваряй, много ми е лошо” (Ac kapiyi cok fenayim). „Цигански романс” (Rom An) e режисьорският му дебют отличен с наградите за най-добър филм на фестивалите в Истанбул и Антакия.

Сигурно е много трудно филмът ви да достигне до своите зрители в тези времена на пандемия. Къде се състоя премиерата на „Цигански романс” и как протича фестивалният живот на филма досега?

Малко е трудно с фестивалния живот в дни на епидемия.  Не бяхме подготвени за такива промени. Понякога имаме изненади с онлайн церемониите, както се случи и при международната премиера на „Цигански романс” в Италия. Оказа се, че няма да можем да осъществим връзка след прожекцията. Затова първата истинска прожекция се състоя на Международния филмов фестивал в Антакия, където спечелихме наградата за най-добър филм. От октомври досега „Цигански романс” има 8 награди и множество участия в официални селекции.

Кога и как решихте да заснемете „Цигански романс”, и колко време продължи снимачният процес?

Често хората не обръщат внимание на обикновените истории, които се случват около тях. Нашият герой Ром е един от хората, които подминаваме по улиците всеки ден. Не трябваше да ходя далеч, за да намеря своята история. Отне ми около година, докато завърша филма, като най-трудната част беше с музиката, която е основен елемент от историята. Първоначалната версия беше с 13 минути по-дълга, но аз исках действието да тече по-бързо, така както живеят и говорят ромите, на бързи обороти.

Свързан ли сте по някакъв начин с класическата музика, която е част от сюжета на филма?

Винаги съм искал да свиря на някакъв инструмент, но така и не успях да се науча. Много ценя хората, които могат да свирят на инструменти. Често слушам класическа музика. Един от любимите ми филми е „Червената цигулка” на Франсоа Жирар.

А каква е връзката ви с ромската музика и как точно открихте изпълнителя на главната роля в „Цигански романс” Анъл Чаглар Тел, всъщност той актьор ли е или музикант?

Ромите винаги са били част от живота ми, те са колоритът на света, в който живеем. Музиката им обогатява нашето ежедневие. Имам много приятели, които са роми, като актьора Тунджай Генчкалан. Историята с червената риза на Ром е от действителна случка. Видях едно циганче в новогодишната нощ на „Истиклял”, което свиреше на тарамбука. Беше облечено в червена риза и събираше пари от хората, които се спираха да го послушат. Докато му даваше банкнотата един мъж му каза: „Имаш много хубава риза”, а момчето му отговори: „Дай още една петачка и за ризата!” Така се появи историята с червената риза на Ром.

Препоръчаха ми Анъл Чаглар Тел. Той е актьор и музикант. Много държах изпълнителят на Ром да владее музикален инструмент. Когато се запознахме с Анъл, той работеше в едно кафене. Ходехме там и дълго време репетирахме за ролята.

Анъл Чаглар Тел на работното си място

Съществува ли още най-големият ромски квартал в Истанбул Сулукуле?

Сулукуле изчезна като културен феномен с новия план за урбанизация на Истанбул. Въпреки че дадоха жилища в района на много от обитателите му, те вече не живеят там. Повечето се преселиха на малки общности из различни части на Истанбул. На някои от тези места снимахме „Цигански романс”. Шумните ромски тълпи от гетото вече живеят поединично из различни квартали, няма го онова единство на тълпата.

Какво следва след „Цигански романс”?

Имам няколко написани сценария, които очакват точния момент, за да се превърнат във филми. Иска ми се следващият ми проект да има научнофантастични елементи за живота ни в бъдещето, за загубата на културните и социални връзки в обществото. Мисля, че не трябва да губим тези ценности, на които се крепи човечеството.

Вашият коментар